26.04.2020 г., 21:33

Кокетство в лунатична зима

915 2 7
Кокетство в лунатична зима

 

Аз, човекът - аз, жената.

Ти, поетът - ти, съдбата.

Той, сънуван - той, бленуван.

Тя, луната - тя, сълзата.

То, сърцето - то, заето.

Ние - думи (ние - будни).

Вие - смисъл (вие - верни), 

Вие - низ от полумери.

Те - гиганти, те - безгласни, 

многолистни... 

 

Аз, човекът - аз, поетът. 

Ти, жената - ти, съдбата. 

Той е буден, той - изгубен. 

Тя - палитра, тя - разплита.  

То - възможно, то - тревожно. 

Ние - мили (ние - силни).

Вие, всички, вие - смели, 

Вие - свят от полудели... 

Те - въздишки, те - опасни

бели мишки... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз така си помислих за "полумери', че е нещо премерено, но не съвсем, като полу-премерено, но не бях чувала тази дума. Мерси.
  • „Низ“ в обичайния смисъл на думата, напр. в онлайн речник: „Наниз, редица от еднородни предмети.“
    А другата дума: „полумери“ от „мяра“, в множествено число „мери“; и не са съвсем цели, затова „полумери“.
    Но всеки може да разбира думите и съчетанието им, както иска, разбира се.
  • Йоана, какво е "низ от полумери"?
  • Благодаря!
  • Интересно.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...