Кокичета
532
0
0
Нелепи тътени роптаят свише,
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите,
непокоят в устните,
толкова страстни и толкова жадувани.
Ала откровението е в тишината.
Челото е бездна от минали сълзи.
Тънки струни от нажежени игли.
Любов като птица, пронизана и отегчена.
Отмора,а после краен вик.
.... Мълчание, безсилно като лай.
Той. Тя. Бяха. Забравени от незабрава.
Дъх на кокичета.
И спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Янкова Все права защищены
