Нелепи тътени роптаят свише,
загнездени в тъмни дири,
проядени от тъги.
Сърце, отнето от обичта
напомня черното под очите,
непокоят в устните,
толкова страстни и толкова жадувани.
Ала откровението е в тишината.
Челото е бездна от минали сълзи.
Тънки струни от нажежени игли.
Любов като птица, пронизана и отегчена.
Отмора,а после краен вик. ...