18 авг. 2022 г., 07:56

Коколитофориди*

515 1 7

Сияят белите води –

цъфтят неистово фитопланктони.

Причастница, Земята бди

в придънните си трънени корони.

 

О, миг нетраен на покой!

И пак в мъгли се пени океанът.

В нарастващия, луд прибой

вълните раждат мрачни урагани.

 

https://www.youtube.com/results?search_query=glowing+water+beach

https://www.youtube.com/watch?v=a47B2IGdmjE

 


 

*Коколитофориди – вид цъфтящ планктон в морета и океани, играещ съществена роля за климата. Коколитофоридите събират  разтворения във водата въглерод, под формата на бикарбонатни йони (HCO3-) за да създават черупките си от калциев карбонат. Те отлагат на океанското дъно над 1.5 милиона тона калциев карбонат за година. Когато “цъфтят”,  изменят цвета на океана, и когато количеството им е огромно, отразяващата му способност се увеличава три пъти. Наричат тази светлина „феерично сияние“ или „бяла вода“. Засиленото присъствие на коколитофориди и по-специално на Emiliania huxleyi  по всички водни басейни се свързва с глобалното затопляне. Дори има план за стимулиране развитието на фитопланктона като се обогатяват полярните океански води с желязо. Но цъфтежът на фитопланктона има и неблагоприятни последствия: обеднява видовото разнообразие в екосистемите, повдига се нивото на океана, има повече валежи, бури, урагани, ерозия на почвата.

 

Източник: http://bgchaos.com/355/origin/earth-single-organism/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%BA-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2-%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80/

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за "Любими".
  • П. Тейяр де Шарден : „Човекът не се приспособява към средата като другите животни, а я изменя и я подчинява на себе си. Дейността на човека приема глобален характер.“ Ламарк: “На човека е съдено да се самоунищожи, след като направи Земята негодна за обитаване”. "Ако продължим да “усвояваме” и “облагородяваме” природата, неминуемо ще стигнем до екологична катастрофа. Да я преживеем нямаме практически никакви шансове. Тази катастрофа със сигурност ще се преживее от биосферата, макар че за възстановяването й ще потрябва време, може би десетки или даже стотици хиляди години. Но дори да е възможно теоретично това възстановяване на биотичната регулация в следкатастрофичната ера, то в тази отново възродена биосфера вече няма да има място нито за човека, нито за обитаващите днес видове едри животни." Само цитирам откъси от сайта. Процесът, за който говориш, е нормален, но благодарение дейността на човека протича много по-бързо, отколкото е безопасно. Благодаря за мнението!
  • Разбирам те, но ще ти кажа няколко интересни факта от книгата. Земята минава през ледников период на 18 000г. почти като по часовник. Последния е бил преди 10 000г. нормално е земята постепенно да се затопля и това няма нищо общо с човека. Няма как за 150г. индустриална революция да променим климата. Атомът е толкоз малък, че 500 000 атома в редица се скриват зад дебелината на човешки косъм. Ако пък си представим че атомът е голям колкото Емпайър Стейт Билдинг, то ядрото му е с размерите на муха. Само че "мухата" е по-тежка от сградата. Успех на новия ти роман!
  • Въобще не обичам, Веселине, опасявам се. Благодаря ти за препоръката, но ще ми дойде малко множко. И без това вече съм изпушила отвсякъде. Все пак съм обикновен филолог, не съм нито учен, нито философ. Налагаше се да прочета "Бръсначът на Окам", за да имам поне елементарна представа. Но формулите в математическата и физическата част се оказаха недостижими за ограничения ми акъл и недостатъчна подготовка. Отмарям си със стихотворения. Хем са по-кратки, хем незнанието може да мине за авангардна метафоричност 😃 😃 😃 Шегувам се! И поезията не е лесна работа. Който си го мисли, много греши.
  • Щом обичаш такава литература и специално за глобалното затопляне ти препоръчвам книгата на Бил Брайсън "Кратка история на почти всичко".

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...