Колебание
519
0
0
Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи -
решетки стените крепят.
Един дъх или шепот докосване,
ми е нужен да ги разруша.
Като лавина ще тръгнат,
като луда река под снега.
Защо съм отвътре топла,
а по кожата ми слана?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
