6 янв. 2021 г., 11:48

Колебание 

  Поэзия » Философская
394 0 0
Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи -
решетки стените крепят.
Един дъх или шепот докосване,
ми е нужен да ги разруша.
Като лавина ще тръгнат,
като луда река под снега.
Защо съм отвътре топла,
а по кожата ми слана?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »