Колебание
521
0
0
Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи -
решетки стените крепят.
Един дъх или шепот докосване,
ми е нужен да ги разруша.
Като лавина ще тръгнат,
като луда река под снега.
Защо съм отвътре топла,
а по кожата ми слана?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
