пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
6.01.2021 г., 11:48 ч.

Колебание 

  Поезия » Философска
249 0 0

 

Не ме свърта в затвора,

наречен общ дом.

Пердета и щори злокобни,

полюшват бедра с апломб.

Антични, до крехкост чупливи -

решетки стените крепят.

Един дъх или шепот докосване,

ми е нужен да ги разруша.

Като лавина ще тръгнат,

като луда река под снега.

Защо съм отвътре топла,

а по кожата ми слана?

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??