15 авг. 2009 г., 17:27

Колебания... 

  Поэзия
479 0 8

И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,

непреглътната болка и спазъм отляво...

Незапомнено вчера и отминало утре.

И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.

 

И се питах, и питам се още -

защо ли не съм те пожалила?!

И не съм те докосвала скоро

(само в съня си го правя, все още).

 

Толкова, толкова светли са нощите,

но... си тръгва животът, на халос е.

А и  тъмен отдавна светликът ми стана.

 

И се лутах, и лутам се в своя си космос.

И под камъка търся история...

А звездите чертаят ми вярна посока,

но не тръгвам по нея... все още...

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??