И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,
непреглътната болка и спазъм отляво...
Незапомнено вчера и отминало утре.
И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.
И се питах, и питам се още -
защо ли не съм те пожалила?!
И не съм те докосвала скоро
(само в съня си го правя, все още).
Толкова, толкова светли са нощите,
но... си тръгва животът, на халос е.
А и тъмен отдавна светликът ми стана.
И се лутах, и лутам се в своя си космос. ...