Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена,
а после щраква с пръсти и реди
спокойна вечер, тиха и смирена,
напомняща за святост отпреди.
И сякаш влъхвите отново чакат
в небето да изгрее пак звезда,
която да разтвори бавно мрака –
да се роди на Бога ни Сина! ...