Коледа
Прозорецът сияе в златен залез,
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена,
а после щраква с пръсти и реди
спокойна вечер, тиха и смирена,
напомняща за святост отпреди.
И сякаш влъхвите отново чакат
в небето да изгрее пак звезда,
която да разтвори бавно мрака –
да се роди на Бога ни Сина!
В прозореца наднича тиха вяра.
Лъчите запремигват като сън.
Събрали са надеждата, без мяра,
да осветяват тъмното навън.
Детелина И. Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
