20 дек. 2018 г., 17:12

Коледа без теб

1K 0 0

Зимата разстила свойта бяла пелена.

В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!

Далече си. От мене си далеч сега.

На вместо тебе тишината ме прегръща.

 

Снегът се сипе сякаш хиляди звезди.

В съзнанието ми един въпрос се мярва.

Празнуват ли онези, дето са сами?

И аз присядам тихо до елхата.

 

Ухание на боров клон.

Светлини от огън позагаснал вече.

Коледа е! Но без теб.

За мен е просто една обикновена вечер.

 

Автор: Полина Велчова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Велчова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...