27 дек. 2012 г., 09:06

Коледна нощ над Ветрен

718 0 8

 

КОЛЕДНА НОЩ НАД ВЕТРЕН

  

Едно небе от тъмен габардин

– параден кител, шит за генерали –

с ревер, окичен с лъскави звезди,

като големи фронтови медали;

 

една луна като извит ханджар,

или пък ефес на старинен кортик,

или кована в облачната жар

подкова златна за небесна порта...

 

...и лунна свила върху хълма чер

обвила раменете на полето,

като мечта на старши офицер –

парадни генералски еполети.

 

Пилее злато празничният свод

и, впечатлен от орденската броня,

аз, командирът на свързочен взвод,

отдавам чест на звездните пагони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита Коледа! И, щастлива Нова Година!
  • Страхотно..., така - с почести..., и Луната за разкош - пита бяла с паричка за късмет...!!!
    "Пилее злато празничният свод
    и, впечатлен от орденската броня,
    аз, командирът на свързочен взвод,
    отдавам чест на звездните пагони."
  • Тържествено и красиво.
  • Ое електронните към вербално-писмовните комуникации - все се връщаме в началото, че е най-хубаво.
  • Благодаря ви, приятели. ЧНГ!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...