20 июн. 2012 г., 10:55

Коледна Приказка

1.1K 0 0

 Във коледната нощ

 всичко блести в разкош.

 Разхождаме се двама с теб

 по улици, сковани в лед.

 Блясъкът на хиляди звезди

 се отразява в нашите очи.

 И ето, къщата позната стигам,

 идва време аз да се прибирам.

 Пак силно ме прегръщаш 

 и ми шепнеш колко много ме обичаш.

 Казват, че се случват чудеса

 в тази нощ, под бялата луна.

 Пожелахме си безкрайна нощ,

 изпълнена с разкош.

 Безкрайно щастие, любов,

 и един красив за нас живот.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Никова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...