20 июн. 2012 г., 10:55

Коледна Приказка

1.1K 0 0

 Във коледната нощ

 всичко блести в разкош.

 Разхождаме се двама с теб

 по улици, сковани в лед.

 Блясъкът на хиляди звезди

 се отразява в нашите очи.

 И ето, къщата позната стигам,

 идва време аз да се прибирам.

 Пак силно ме прегръщаш 

 и ми шепнеш колко много ме обичаш.

 Казват, че се случват чудеса

 в тази нощ, под бялата луна.

 Пожелахме си безкрайна нощ,

 изпълнена с разкош.

 Безкрайно щастие, любов,

 и един красив за нас живот.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Никова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...