20.06.2012 г., 10:55

Коледна Приказка

1.1K 0 0

 Във коледната нощ

 всичко блести в разкош.

 Разхождаме се двама с теб

 по улици, сковани в лед.

 Блясъкът на хиляди звезди

 се отразява в нашите очи.

 И ето, къщата позната стигам,

 идва време аз да се прибирам.

 Пак силно ме прегръщаш 

 и ми шепнеш колко много ме обичаш.

 Казват, че се случват чудеса

 в тази нощ, под бялата луна.

 Пожелахме си безкрайна нощ,

 изпълнена с разкош.

 Безкрайно щастие, любов,

 и един красив за нас живот.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Никова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...