Ето я, пристига, облечена в бяло,
коледната нощ, завита в одеяло.
Заобиколени от камбанен звън,
летят детските мечти навън,
избледняващи в очите хорски,
загледани, крадат те красотите горски.
Рисува вятърът по стъклата и вратите
пътя на снежинките, бързащи да засипят дните
с празнични настроения и коледни вълнения.
И нека днес не изоставаме
и на пътеката предначертана не заставаме,
а да тръгнем, да вървим напред през бури и неволи,
а душата ни нека се моли:
дните ни веч да са чисти, изпълнени със смях,
а нощите безсънни да изтрием, да не спомняме ничий грях.
Да бъдем с хората човечни
и спомените хубави да останат вечни.
Василена Василева
© Василена Василева Все права защищены