Коледната нощ е светла,

звънкат мънички камбанки,

и във своите мазета

влизат хората засмяни.

Там ги чака вино черно,

в туба синя го наливат

и на празненство вечерно,

всичкото си го изпиват.

После ходят с четри крака,

но това пък, друг въпрос е,

а пък питата, горката,

щом роди се, и - в тумбака!...

А навън снега е сивкав

и шейни препускат в мрака,

но елени не се виждат,

а децата там ги чакат...

Сигурно ги е излъгал

възрастен, след халба бира,

не ще дойде и да чакат,

И до Новата година...

Коледната нощ ти сбъдва

всяко мъничко желание,

ала може и със него

да се сбъдне и страдание.

Ти желаеш - то се сбъдва,

ала знаеш ли какво е?

А пък после, като съмва,

после станало е - то е...

Ала все пак, ако искаш силно,

сбъдват се нещата честни,

и е щастие обилно,

Като в някои народни песни.

Коледната нощ е свята:

в нея Бог дошъл отново

и с надежда за Земята,

пуснал словото си ново.

Ти чрез SMS ще кажеш,

някой друг пък чрез e-mail-а,

ала според теб тогава

що звездата е, ‘дет грейла?

Според днешни уфолози,

тя чиния е летяща,

ала сред пастири кози,

тя послание изпраща.

В дълъг път те тръгват бързо,

ангелите ги настигат,

две-три приказки набързо

С „изтребител" се издигат.

И накрая в топли ясли

(не във детската градина),

там магарета са расли,

ала в минала година.

Младенец лежи в покои

сламени, а не в коприна,

а козари зад завои

носят клончета маслина.

Днес кошарата я няма.

Но пък всеки туй го знае:

че във вечерта голяма

Бог родил се е, така е!