Коледната нощ е светла,
звънкат мънички камбанки,
и във своите мазета
влизат хората засмяни.
Там ги чака вино черно,
в туба синя го наливат
и на празненство вечерно,
всичкото си го изпиват.
После ходят с четри крака,
но това пък, друг въпрос е,
а пък питата, горката,
щом роди се, и - в тумбака!...
А навън снега е сивкав
и шейни препускат в мрака,
но елени не се виждат,
а децата там ги чакат...
Сигурно ги е излъгал
възрастен, след халба бира,
не ще дойде и да чакат,
И до Новата година...
Коледната нощ ти сбъдва
всяко мъничко желание,
ала може и със него
да се сбъдне и страдание.
Ти желаеш - то се сбъдва,
ала знаеш ли какво е?
А пък после, като съмва,
после станало е - то е...
Ала все пак, ако искаш силно,
сбъдват се нещата честни,
и е щастие обилно,
Като в някои народни песни.
Коледната нощ е свята:
в нея Бог дошъл отново
и с надежда за Земята,
пуснал словото си ново.
Ти чрез SMS ще кажеш,
някой друг пък чрез e-mail-а,
ала според теб тогава
що звездата е, ‘дет грейла?
Според днешни уфолози,
тя чиния е летяща,
ала сред пастири кози,
тя послание изпраща.
В дълъг път те тръгват бързо,
ангелите ги настигат,
две-три приказки набързо
С „изтребител" се издигат.
И накрая в топли ясли
(не във детската градина),
там магарета са расли,
ала в минала година.
Младенец лежи в покои
сламени, а не в коприна,
а козари зад завои
носят клончета маслина.
Днес кошарата я няма.
Но пък всеки туй го знае:
че във вечерта голяма
Бог родил се е, така е!
© Борислав Ангелов All rights reserved.