14 дек. 2012 г., 11:42

Коледни мигове на равносметка

709 0 0

Коси побелели, нощи безсънни.

Мигове се нижат - не трябват очила.

Уж отминали, а чанове звънни.

Герои в живота с любовта.

 

Връщат се, шушукат добри и не добри.

Питат ме: "Коя си? Как се виждаш ти?

Лентата върти се - изминалите дни.

Път оставяш ли, друг по него да върви?"

 

Помня. Баба казваше: "Бягай от злини!

Тройно ще изплащаш. Внуци плащат ги дори.

Носиш ли доброто, гледат те добри очи.

"АЗ" - не значи нищо. НИЕ - с тебе да върви!"

 

Отговори търся в миналите дни.

Небето посребрява. Май не ще се спи.

Добро и зло се нижат. Тегля ги с везни.

Доброто натежава. Ден нов звъни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...