Коси побелели, нощи безсънни.

Мигове се нижат - не трябват очила.

Уж отминали, а чанове звънни.

Герои в живота с любовта.

Връщат се, шушукат добри и не добри.

Питат ме: "Коя си? Как се виждаш ти?

Лентата върти се - изминалите дни.

Път оставяш ли, друг по него да върви?"

Помня. Баба казваше: "Бягай от злини!

Тройно ще изплащаш. Внуци плащат ги дори.

Носиш ли доброто, гледат те добри очи.

"АЗ" - не значи нищо. НИЕ - с тебе да върви!"

Отговори търся в миналите дни.

Небето посребрява. Май не ще се спи.

Добро и зло се нижат. Тегля ги с везни.

Доброто натежава. Ден нов звъни!