Коси побелели, нощи безсънни.
Мигове се нижат - не трябват очила.
Уж отминали, а чанове звънни.
Герои в живота с любовта.
Връщат се, шушукат добри и не добри.
Питат ме: "Коя си? Как се виждаш ти?
Лентата върти се - изминалите дни.
Път оставяш ли, друг по него да върви?"
Помня. Баба казваше: "Бягай от злини!
Тройно ще изплащаш. Внуци плащат ги дори.
Носиш ли доброто, гледат те добри очи.
"АЗ" - не значи нищо. НИЕ - с тебе да върви!" ...