Коледа е! Обществото пак се хвана на хорото -
с нови сили да наглàси и последните запаси.
Пет мильона са готови за боклуци чисто нови,
със усмивки онемели, в погледа - мисловно спрели...
Ред е всеки да се впусне по артикули безвкусни,
дето само за душата са храна... и за отплата зла.
Тука - левче, там - стотачка... Тука - кефче, там, пък - плачка,
понапълнихме хазната... с ДДС... Но-о-о, "Бай, заплата!".
Кой измисли тази логика на предколедната аеробика,
кой ви учи, че по празници за парите няма граници?!
Кой излъга всеки дрисльо, че с подаръче се чисти
лоша дума или рана?! Да, бе, да, лъжа голяма!
За капак, си тегли заем... Ще го връща ли?! Не знае!
За палтенце, телефонче, там - за чуждото бонбонче,
'щото можела овцата, дето вкъщи се размята,
само да пере, да спи и педалщините да търпи...
И не схващам как в мола всичко живо губи мисъл
и превръща се във стадо, без житейски нюх... и смисъл...
Дядо Мраз и куп Снежанки, баш кат' кредит-консултанти,
прее*ават ви бюджета и превръщат ви в джуджета!
Коледа е! "Добротата" да ви служи за отплата
и ще чувствате добре как се пие, харчи и яде,
не до август - до декември! Докат' заемите върнеш!
Догодина карай свито! Коледа е! Ха, честито!
© Мирослав Димов Морис Джордан Все права защищены