12 дек. 2012 г., 20:09

Колелото на живота

663 0 0

                                                      Колелото на живота

                                                                                       

                                                                                    

                                                      Човекът на тая земя

                                                      идва като пеленаче

                                                      и в своята зора

                                                      суче, спи и плаче.

                                                                            

                                                      Като лъч е юношеството, подема.

                                                      Тогава той на кръстопът стои 

                                                      пред човешката дилема:

                                                      "- Да бъдеш или да не бъдеш ти!"

                                                                        

                                                      Младостта е сила голяма,

                                                      ярка светлина, звън на камбана.

                                                      Сърцето от любов прелива,

                                                      младият сам не заспива.

                                                                           

                                                       Неусетно пропълзява зрелостта

                                                       със спомените и хвалбите. 

                                                       Животът е забавил скоростта.

                                                       Настъпва сивота в дните.

                                                                              

                                                       В заника и със старостта

                                                       идва времето пределно,

                                                       няма го човека, няма е личността,

                                                       червей - ходещ неразделно.                                

                                                                                                    

                                                                                           Малък Петко

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...