12.12.2012 г., 20:09

Колелото на живота

660 0 0

                                                      Колелото на живота

                                                                                       

                                                                                    

                                                      Човекът на тая земя

                                                      идва като пеленаче

                                                      и в своята зора

                                                      суче, спи и плаче.

                                                                            

                                                      Като лъч е юношеството, подема.

                                                      Тогава той на кръстопът стои 

                                                      пред човешката дилема:

                                                      "- Да бъдеш или да не бъдеш ти!"

                                                                        

                                                      Младостта е сила голяма,

                                                      ярка светлина, звън на камбана.

                                                      Сърцето от любов прелива,

                                                      младият сам не заспива.

                                                                           

                                                       Неусетно пропълзява зрелостта

                                                       със спомените и хвалбите. 

                                                       Животът е забавил скоростта.

                                                       Настъпва сивота в дните.

                                                                              

                                                       В заника и със старостта

                                                       идва времето пределно,

                                                       няма го човека, няма е личността,

                                                       червей - ходещ неразделно.                                

                                                                                                    

                                                                                           Малък Петко

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...