12.12.2012 г., 20:09

Колелото на живота

664 0 0

                                                      Колелото на живота

                                                                                       

                                                                                    

                                                      Човекът на тая земя

                                                      идва като пеленаче

                                                      и в своята зора

                                                      суче, спи и плаче.

                                                                            

                                                      Като лъч е юношеството, подема.

                                                      Тогава той на кръстопът стои 

                                                      пред човешката дилема:

                                                      "- Да бъдеш или да не бъдеш ти!"

                                                                        

                                                      Младостта е сила голяма,

                                                      ярка светлина, звън на камбана.

                                                      Сърцето от любов прелива,

                                                      младият сам не заспива.

                                                                           

                                                       Неусетно пропълзява зрелостта

                                                       със спомените и хвалбите. 

                                                       Животът е забавил скоростта.

                                                       Настъпва сивота в дните.

                                                                              

                                                       В заника и със старостта

                                                       идва времето пределно,

                                                       няма го човека, няма е личността,

                                                       червей - ходещ неразделно.                                

                                                                                                    

                                                                                           Малък Петко

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...