12 dic 2012, 20:09

Колелото на живота

657 0 0

                                                      Колелото на живота

                                                                                       

                                                                                    

                                                      Човекът на тая земя

                                                      идва като пеленаче

                                                      и в своята зора

                                                      суче, спи и плаче.

                                                                            

                                                      Като лъч е юношеството, подема.

                                                      Тогава той на кръстопът стои 

                                                      пред човешката дилема:

                                                      "- Да бъдеш или да не бъдеш ти!"

                                                                        

                                                      Младостта е сила голяма,

                                                      ярка светлина, звън на камбана.

                                                      Сърцето от любов прелива,

                                                      младият сам не заспива.

                                                                           

                                                       Неусетно пропълзява зрелостта

                                                       със спомените и хвалбите. 

                                                       Животът е забавил скоростта.

                                                       Настъпва сивота в дните.

                                                                              

                                                       В заника и със старостта

                                                       идва времето пределно,

                                                       няма го човека, няма е личността,

                                                       червей - ходещ неразделно.                                

                                                                                                    

                                                                                           Малък Петко

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...