Колелото на живота

Мрак цареше вън и тишина.

Тя си тръгна-горда и красива.

Стъпките ехтяха във нощта.

Бе тигрица непокорна, дива!

Не каза сбогом, нямаше сълзи.

Не каза дума. Просто си отиде.

но в мен остави нейните очи

и болка, и горчилка, и обида.

Ще продължи по своя път сама

да търси нова обич и надежда.

И аз по своя път ще продължа

със друга може би, и със копнежа!

Защото колелото се върти,

животът като вятър отминава.

Човекът търси обич и мечти.

Накрая само споменът остава!

12.09.2019 г.