12 сент. 2019 г., 22:19

Колелото на живота

989 0 0

Колелото на живота

 

Мрак цареше вън и тишина.

Тя си тръгна-горда и красива.

Стъпките ехтяха във нощта.

Бе тигрица непокорна, дива!

 

Не каза сбогом, нямаше сълзи.

Не каза дума. Просто си отиде.

но в мен остави нейните очи

и болка, и горчилка, и обида.

 

Ще продължи по своя път сама

да търси нова обич и надежда.

И аз по своя път ще продължа

със друга може би, и със копнежа!

 

Защото колелото се върти,

животът като вятър отминава.

Човекът търси обич и мечти.

Накрая само споменът остава!

 

12.09.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....