Колелото на живота
Колелото на живота
Мрак цареше вън и тишина.
Тя си тръгна-горда и красива.
Стъпките ехтяха във нощта.
Бе тигрица непокорна, дива!
Не каза сбогом, нямаше сълзи.
Не каза дума. Просто си отиде.
но в мен остави нейните очи
и болка, и горчилка, и обида.
Ще продължи по своя път сама
да търси нова обич и надежда.
И аз по своя път ще продължа
със друга може би, и със копнежа!
Защото колелото се върти,
животът като вятър отминава.
Човекът търси обич и мечти.
Накрая само споменът остава!
12.09.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
