28 июл. 2009 г., 00:05  

Колет по вятъра

1.2K 0 15

                                                                                                 

Цяла нощ за тебе търсих думи

и все не са достатъчно добри.

Времето, заспало помежду ни,

покоя на съня ми разруши.

 

Умората по клепките се стича

в солени, малки капчици роса.

Луната пред прозореца съблича

воала си и пречи ми да спя.

 

Листът, изписан с думите по него

(за тебе съчинени от сърце),

намачкан чака някой да го вземе –

да го изхвърли… или да го прочете…

 

Любов не се описва на хартия!

Не се говори с думи – затова

изпращам ти подарък във кутия

от слънчев лъч и лунна светлина.

 

Вятърът до теб с експресна пратка

още утре трябва да го донесе.

Изпращам ти целувката си сладка

и пълното си със любов сърце!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...