Колхида
Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле.
А всичко е така далечно -
в мъгла са върховете снежнобели.
И даже хвърленото слънчево
ветрило -
не буди мойта кръв.
Потънал като корен,
съзерцавам,
кръговрата на звезди, небе,
понеже,
на зелената трева
са мъртви мраморните статуи
на боговете древни.
И песента не се издига -
като орел на търсещите
Златно руно.
Едно дете умира.
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле.
А всичко е така далечно -
в мъгла са върховете снежнобели.
И даже хвърленото слънчево
ветрило -
не буди мойта кръв.
Потънал като корен,
съзерцавам,
кръговрата на звезди, небе,
понеже,
на зелената трева
са мъртви мраморните статуи
на боговете древни.
И песента не се издига -
като орел на търсещите
Златно руно.
Едно дете умира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены
Тъжно е!
