Колхида

Apr 27, 2007, 9:24 AM

Poetry

846 0 3

Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле.
А всичко е така далечно -
в мъгла са върховете снежнобели.
И даже хвърленото слънчево
ветрило -
не буди мойта кръв.
Потънал като корен,
съзерцавам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Колхида

Искате да прочетете повече?

Random works