9 июл. 2008 г., 09:06

Колко?...

1.2K 0 21

Колко изгреви ще срещнем,

колко залези - изпратим,

вкопчени със страст гореща

във живота смешно кратък?...

 

А звездите ще ни светят -

да не сме сами във мрака.

И щурците ще ни пеят

за живота странно кратък...

 

Колко време ни остава,

колко пътища ни чакат?

Как не искаме забрава

след живота страшно кратък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, но времето какво е?
    Има ли я вечността?
    С нея как да се преборим
    и да уловим мига?!
  • Оставам омагьосана след всеки твой стих!!!
    Тягата към вечност... и обидно краткият живот...
    Нека да е изпълнен с доброта, нежност и любов!!!
    Благодаря ти, Вилдан!!!
    Прекрасна си!
    Прегръдка!
  • Царица си с малко думи да кажеш ВСИЧКО!!! И то красиво!!!
    С много обич, Феичка!!!
  • Мила Вилдан пак чета и отговор-подарък в утрешния стих ти давам!!!
    (Един прекрасен ден - нека що дни са напред да са прекрасни!!!)
    Прегръщам те, мила родопчанке!!!
  • 100години.Амин!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...