Jul 9, 2008, 9:06 AM

Колко?...

1.1K 0 21

Колко изгреви ще срещнем,

колко залези - изпратим,

вкопчени със страст гореща

във живота смешно кратък?...

 

А звездите ще ни светят -

да не сме сами във мрака.

И щурците ще ни пеят

за живота странно кратък...

 

Колко време ни остава,

колко пътища ни чакат?

Как не искаме забрава

след живота страшно кратък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, но времето какво е?
    Има ли я вечността?
    С нея как да се преборим
    и да уловим мига?!
  • Оставам омагьосана след всеки твой стих!!!
    Тягата към вечност... и обидно краткият живот...
    Нека да е изпълнен с доброта, нежност и любов!!!
    Благодаря ти, Вилдан!!!
    Прекрасна си!
    Прегръдка!
  • Царица си с малко думи да кажеш ВСИЧКО!!! И то красиво!!!
    С много обич, Феичка!!!
  • Мила Вилдан пак чета и отговор-подарък в утрешния стих ти давам!!!
    (Един прекрасен ден - нека що дни са напред да са прекрасни!!!)
    Прегръщам те, мила родопчанке!!!
  • 100години.Амин!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...