Колко...

Колко...

Колко дълго - ще боли,

нима разделени ще сме по щастливи,

отново мъката ме е обвзела

и знаеш ли как боли.

Престани да ме нараняваш

и само сценки на ревност представяш,

тук сърцето е честно и никога не лъжи

спрямо любовта си нарани го,

но боли го и от него извира тъгата.

Очите ми плачат за теб,

и искат щастие да грейне в тях,

и как да се получи не разбирам,

след като доверието ти изпълено

е с ревност.