Колко...
Колко...
Колко дълго - ще боли,
нима разделени ще сме по щастливи,
отново мъката ме е обвзела
и знаеш ли как боли.
Престани да ме нараняваш
и само сценки на ревност представяш,
тук сърцето е честно и никога не лъжи
спрямо любовта си нарани го,
но боли го и от него извира тъгата.
Очите ми плачат за теб,
и искат щастие да грейне в тях,
и как да се получи не разбирам,
след като доверието ти изпълено
е с ревност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулияна Николова Всички права запазени
