9 авг. 2008 г., 14:02

Колко

1.2K 0 1
Колко пъти трябва да умирам,
а след това отново да се раждам?

И теб отново да откривам!

Целувките, откраднати от теб в деня,
аз нощем сам да ги сънувам.
А не във мигове прекрасни с теб да ги рисувам?

И теб отново да откривам!

Да бягам, да крещя от болка, да чакам?
Не, не искам. Живота ми препуска с бясна скорост,
за себе си аз нямам време!

И теб те търся, теб те моля -
ти времето да спреш, във мен да се огледаш -

защото теб отново те откривам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...