9 авг. 2008 г., 14:02

Колко

1.2K 0 1
Колко пъти трябва да умирам,
а след това отново да се раждам?

И теб отново да откривам!

Целувките, откраднати от теб в деня,
аз нощем сам да ги сънувам.
А не във мигове прекрасни с теб да ги рисувам?

И теб отново да откривам!

Да бягам, да крещя от болка, да чакам?
Не, не искам. Живота ми препуска с бясна скорост,
за себе си аз нямам време!

И теб те търся, теб те моля -
ти времето да спреш, във мен да се огледаш -

защото теб отново те откривам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....