9.08.2008 г., 14:02

Колко

1.2K 0 1
Колко пъти трябва да умирам,
а след това отново да се раждам?

И теб отново да откривам!

Целувките, откраднати от теб в деня,
аз нощем сам да ги сънувам.
А не във мигове прекрасни с теб да ги рисувам?

И теб отново да откривам!

Да бягам, да крещя от болка, да чакам?
Не, не искам. Живота ми препуска с бясна скорост,
за себе си аз нямам време!

И теб те търся, теб те моля -
ти времето да спреш, във мен да се огледаш -

защото теб отново те откривам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...