Колко

( В. Казаков )

Колко нощи облечени в бяло,

колко от тях не помня в зори...

Колко от дните изпълват изцяло...

Колко от удари сърцето боли?

Колко лъжи съм изказал напразно,

колко истини - слепи, нелепи дори...

Колко съмнение пръскам - подло, заразно...

Колко ли пъти се питам "Дали"?

Колко са крайни дните ми днес,

колко малко от тях са с бледи луни,

колко са тъжни с изтънчен финес,

колко умора везната клони...

Колко любов изстудява сърцата,

колко от нея не вкусих в зори...

Колко лъчи в небето проклето,

колко от тях не докоснах, нали?

Колко щрихи се сляха с пейзажа,

колко от тях в себе си скрих?

Колко искам на света да покажа,

колко са бели думите ми...

........................................................................

Колко вяра разхвърлям в безкрая,

колко копнежи, страст и сълзи...

Колко искам на теб да разкажа,

колко безбрежни са чувствата ми.

Колко клето плаче душата,

колко са тъжни твойте очи...

Колко много са слепи "стадата",

когато не виждат - какъв ангел си ти...

Колко те търся в студените дни,

колко копнея за болката ти,

когато се давя в океан от сълзи,

как мечтая да потъна в тези очи...

Колко от днес вяра остава,

колко от нея надежда плоди,

колко искам на теб да оставя

целият свят на душицата ми...