Колко
( В. Казаков )
Колко нощи облечени в бяло,
колко от тях не помня в зори...
Колко от дните изпълват изцяло...
Колко от удари сърцето боли?
Колко лъжи съм изказал напразно,
колко истини - слепи, нелепи дори...
Колко съмнение пръскам - подло, заразно...
Колко ли пъти се питам "Дали"?
Колко са крайни дните ми днес,
колко малко от тях са с бледи луни,
колко са тъжни с изтънчен финес,
колко умора везната клони...
Колко любов изстудява сърцата,
колко от нея не вкусих в зори...
Колко лъчи в небето проклето,
колко от тях не докоснах, нали?
Колко щрихи се сляха с пейзажа,
колко от тях в себе си скрих?
Колко искам на света да покажа,
колко са бели думите ми...
........................................................................
Колко вяра разхвърлям в безкрая,
колко копнежи, страст и сълзи...
Колко искам на теб да разкажа,
колко безбрежни са чувствата ми.
Колко клето плаче душата,
колко са тъжни твойте очи...
Колко много са слепи "стадата",
когато не виждат - какъв ангел си ти...
Колко те търся в студените дни,
колко копнея за болката ти,
когато се давя в океан от сълзи,
как мечтая да потъна в тези очи...
Колко от днес вяра остава,
колко от нея надежда плоди,
колко искам на теб да оставя
целият свят на душицата ми...
© Велислав Казаков All rights reserved.