Колко
Колко
( В. Казаков )
Колко нощи облечени в бяло,
колко от тях не помня в зори...
Колко от дните изпълват изцяло...
Колко от удари сърцето боли?
Колко лъжи съм изказал напразно,
колко истини - слепи, нелепи дори...
Колко съмнение пръскам - подло, заразно...
Колко ли пъти се питам "Дали"?
Колко са крайни дните ми днес,
колко малко от тях са с бледи луни,
колко са тъжни с изтънчен финес,
колко умора везната клони...
Колко любов изстудява сърцата,
колко от нея не вкусих в зори...
Колко лъчи в небето проклето,
колко от тях не докоснах, нали?
Колко щрихи се сляха с пейзажа,
колко от тях в себе си скрих?
Колко искам на света да покажа,
колко са бели думите ми...
........................................................................
Колко вяра разхвърлям в безкрая,
колко копнежи, страст и сълзи...
Колко искам на теб да разкажа,
колко безбрежни са чувствата ми.
Колко клето плаче душата,
колко са тъжни твойте очи...
Колко много са слепи "стадата",
когато не виждат - какъв ангел си ти...
Колко те търся в студените дни,
колко копнея за болката ти,
когато се давя в океан от сълзи,
как мечтая да потъна в тези очи...
Колко от днес вяра остава,
колко от нея надежда плоди,
колко искам на теб да оставя
целият свят на душицата ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислав Казаков Всички права запазени