Колко малко ми трябва
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата
- самотни стъпки в браздата,
Слънцето тъжно ти свети по пътя
- съдбата нахално по рамото тупа.
Колко малко обич дари
- времето така отреди.
Толкова много ти дадох,
че щастието свое забравих!
© Светлана Талева Все права защищены
че щастието свое забравих!....