23 нояб. 2021 г., 19:28

Колко

1K 0 0

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?

Колко пъти чувствата си ще подтискаме.

Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?

Нима ние не носим души раними?

 

Колко грешки ще направим, а колко ще оценим?

Колко мигове ще запазим и колко ще изгорим?

Кога ще осъзнаем, че можем да бъдем добри?

Кога ще спрем да даряваме сълзи.

 

Кога ще кажем "обичам те", без изгода?

Кога ще спрем да мислим, че любовта е отрова?

Всеки заслужава да обича и да бъде обичан.

Знам колко лошо е да бъдеш отритван.

От тези, които в тебе се кълняха.

Които с теб ядоха и се смяха.

Но накрая тръгнаха, без ясна причина.

С тъжни цветове описвам тази картина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Димчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...