23 нояб. 2021 г., 19:28

Колко

1K 0 0

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?

Колко пъти чувствата си ще подтискаме.

Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?

Нима ние не носим души раними?

 

Колко грешки ще направим, а колко ще оценим?

Колко мигове ще запазим и колко ще изгорим?

Кога ще осъзнаем, че можем да бъдем добри?

Кога ще спрем да даряваме сълзи.

 

Кога ще кажем "обичам те", без изгода?

Кога ще спрем да мислим, че любовта е отрова?

Всеки заслужава да обича и да бъде обичан.

Знам колко лошо е да бъдеш отритван.

От тези, които в тебе се кълняха.

Които с теб ядоха и се смяха.

Но накрая тръгнаха, без ясна причина.

С тъжни цветове описвам тази картина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Димчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...