23 нояб. 2021 г., 19:28

Колко

1K 0 0

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?

Колко пъти чувствата си ще подтискаме.

Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?

Нима ние не носим души раними?

 

Колко грешки ще направим, а колко ще оценим?

Колко мигове ще запазим и колко ще изгорим?

Кога ще осъзнаем, че можем да бъдем добри?

Кога ще спрем да даряваме сълзи.

 

Кога ще кажем "обичам те", без изгода?

Кога ще спрем да мислим, че любовта е отрова?

Всеки заслужава да обича и да бъде обичан.

Знам колко лошо е да бъдеш отритван.

От тези, които в тебе се кълняха.

Които с теб ядоха и се смяха.

Но накрая тръгнаха, без ясна причина.

С тъжни цветове описвам тази картина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Димчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...