23.11.2021 г., 19:28

Колко

1K 0 0

Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?

Колко пъти чувствата си ще подтискаме.

Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?

Нима ние не носим души раними?

 

Колко грешки ще направим, а колко ще оценим?

Колко мигове ще запазим и колко ще изгорим?

Кога ще осъзнаем, че можем да бъдем добри?

Кога ще спрем да даряваме сълзи.

 

Кога ще кажем "обичам те", без изгода?

Кога ще спрем да мислим, че любовта е отрова?

Всеки заслужава да обича и да бъде обичан.

Знам колко лошо е да бъдеш отритван.

От тези, които в тебе се кълняха.

Които с теб ядоха и се смяха.

Но накрая тръгнаха, без ясна причина.

С тъжни цветове описвам тази картина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Димчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...