Казваме си "сбогом", а дали наистина го искаме?

Колко пъти чувствата си ще подтискаме.

Нима не заслужаваме да бъдем щастливи?

Нима ние не носим души раними?

Колко грешки ще направим, а колко ще оценим?

Колко мигове ще запазим и колко ще изгорим?

Кога ще осъзнаем, че можем да бъдем добри?

Кога ще спрем да даряваме сълзи.

Кога ще кажем "обичам те", без изгода?

Кога ще спрем да мислим, че любовта е отрова?

Всеки заслужава да обича и да бъде обичан.

Знам колко лошо е да бъдеш отритван.

От тези, които в тебе се кълняха.

Които с теб ядоха и се смяха.

Но накрая тръгнаха, без ясна причина.

С тъжни цветове описвам тази картина.