gastanieda (Деница Красимирова)
2 49

2 мая 2010 г., 20:31

Колко болка?!

Поэзия

1K 0 1

Когато си решил да си отидеш,

аз няма да те спра, не ще заплача.

Ще те оставя покрай мен да минеш,

ще гледам както смъртника - палача.

Когато си със нея и си мислиш,

че с някой може би сега съм аз,

ще те оставя да го вярваш и да видиш,

че секунда може и да означава час.

Но събереш ли сили да се върнеш -

отритнат, огорчен и съкрушен,

ще ти простя греха, ще те пожаля,

ще бъда твоя, ала не съвсем...

Но днес недей да ме залъгваш

със спомени за мен, за теб, за нас...

Ти още може би не знаеш

на колко много болка нося аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0