gastanieda (Деница Красимирова)
2 49

2 мая 2010 г., 20:31

Колко болка?!

Поэзия

1K 0 1

Когато си решил да си отидеш,

аз няма да те спра, не ще заплача.

Ще те оставя покрай мен да минеш,

ще гледам както смъртника - палача.

Когато си със нея и си мислиш,

че с някой може би сега съм аз,

ще те оставя да го вярваш и да видиш,

че секунда може и да означава час.

Но събереш ли сили да се върнеш -

отритнат, огорчен и съкрушен,

ще ти простя греха, ще те пожаля,

ще бъда твоя, ала не съвсем...

Но днес недей да ме залъгваш

със спомени за мен, за теб, за нас...

Ти още може би не знаеш

на колко много болка нося аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0