Колко болка?!
Когато си решил да си отидеш,
аз няма да те спра, не ще заплача.
Ще те оставя покрай мен да минеш,
ще гледам както смъртника - палача.
Когато си със нея и си мислиш,
че с някой може би сега съм аз,
ще те оставя да го вярваш и да видиш,
че секунда може и да означава час.
Но събереш ли сили да се върнеш -
отритнат, огорчен и съкрушен,
ще ти простя греха, ще те пожаля,
ще бъда твоя, ала не съвсем...
Но днес недей да ме залъгваш
със спомени за мен, за теб, за нас...
Ти още може би не знаеш
на колко много болка нося аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
