gastanieda (Деница Красимирова) gastanieda (Деница Красимирова)
2 49
May 2, 2010, 8:31 PM

Колко болка?!

  Poetry
1K 0 1

Когато си решил да си отидеш,

аз няма да те спра, не ще заплача.

Ще те оставя покрай мен да минеш,

ще гледам както смъртника - палача.

Когато си със нея и си мислиш,

че с някой може би сега съм аз,

ще те оставя да го вярваш и да видиш,

че секунда може и да означава час.

Но събереш ли сили да се върнеш -

отритнат, огорчен и съкрушен,

ще ти простя греха, ще те пожаля,

ще бъда твоя, ала не съвсем...

Но днес недей да ме залъгваш

със спомени за мен, за теб, за нас...

Ти още може би не знаеш

на колко много болка нося аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Красимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0