gastanieda (Деница Красимирова) gastanieda (Деница Красимирова)
2 49
May 2, 2010, 8:31 PM

Колко болка?!

  Poetry
1K 0 1

Когато си решил да си отидеш,

аз няма да те спра, не ще заплача.

Ще те оставя покрай мен да минеш,

ще гледам както смъртника - палача.

Когато си със нея и си мислиш,

че с някой може би сега съм аз,

ще те оставя да го вярваш и да видиш,

че секунда може и да означава час.

Но събереш ли сили да се върнеш -

отритнат, огорчен и съкрушен,

ще ти простя греха, ще те пожаля,

ще бъда твоя, ала не съвсем...

Но днес недей да ме залъгваш

със спомени за мен, за теб, за нас...

Ти още може би не знаеш

на колко много болка нося аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Красимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0