Колко е хубаво
Боже, колко е хубаво –
да те прегръщам, да те обичам.
Да ме поглеждаш щураво.
Лудо след теб да тичам...
Дланите си да сплитаме.
Да ни е смешно. И безвъпросно.
В някакъв филм да скитаме...
да си намерим остров.
Да преобърнем времето.
Да си се случим. Да сме си всичко.
Пуканки да си правим от
мигове нереалност.
Боже, колко е хубаво.
Да те желая. Да те обичам.
Мисля, че се изгубихме
в чувства, мое момиче...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
