6 июн. 2025 г., 22:21

Колко е важно да бъдеш сериозен

249 0 0

Колко е важно да бъдеш сериозен

в този свят тъжен, мрачен и грозен?

Веднъж се запитах с присвити очи,

защо ли хиляди пъти ме той огорчи!

 

Денят ми минава из улици прашни,

там се разхождат образи страшни,

дъждовете не носят по тях чистота

и в лепкава кал се превръща прахта.

 

Мрачни лица ми скърцат със зъби

и всяка надежда из мрака се губи.

Всичко на пътя си те ще съборят,

чистота не искат, в калта се борят.

 

В тъмното други лица са се скрили,

сияещи силно, но вече без сили.

Сега из сенките на студения град,

живеят сред купчини кал и смрад.

 

Уморих се вече да гледам сериозен -

под сбръчкани вежди свят изтормозен!

Но въпреки, че така жалък изглежда,

не губя в доброто у него надежда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...