Колко малко...

10 окт. 2013 г., 17:55

Поэзия

414 0 2

Добър ден, извини ме, прости...

Прости думи, но казват се трудно.

Ако първи използваш ги ти,

ще отвърнат дори да е чудно.

Всеки иска уж първи да е,

но не в тази житейска задача.

И по български свити въобще

с безразличието все се закачаме.

Отминаваме стълб и човек.

Бегъл поглед, но поздрав щом няма

двата пръста са свити в геврек,

среден сочи нечия мама...

Само лека усмивка и звук

може слух и душа да докосне.

Ще усетиш, че вече си друг.

Ще направиш над пропасти мостове.

Добър ден, извини ме, прости...

Колко малко е нужно за всичко.

Съкровени човешки мечти.

Колко малко да бъдем обичани.

krchernev (Красимир Чернев)

2013-10-10T20:00:26+03:00

Споделям и те поздравявам!Но това наистина е много трудно за нас, факт!
Katriona (Кети Рашева)

2013-10-10T18:27:45+03:00

Винаги съм се ужасявала от неможенето или нежелаенето на българите да искат прошка. Включително и аз, и близките ми. Напоследък сякаш се научих, но... с психика на роби, но инати колкото си искаш!