Колко малко...
Добър ден, извини ме, прости...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е,
но не в тази житейска задача.
И по български свити въобще
с безразличието все се закачаме.
Отминаваме стълб и човек.
Бегъл поглед, но поздрав щом няма
двата пръста са свити в геврек,
среден сочи нечия мама...
Само лека усмивка и звук
може слух и душа да докосне.
Ще усетиш, че вече си друг.
Ще направиш над пропасти мостове.
Добър ден, извини ме, прости...
Колко малко е нужно за всичко.
Съкровени човешки мечти.
Колко малко да бъдем обичани.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
