Колко малко е нужно -
да протегнем ръка...
и да кажем с усмивка
просто - дума добра...
Да забравим какво е
от отровни стрели
да умира сърцето
и духа да кърви...
Обич нека да стъкне
жар от светли мечти
и когато се мръкне –
всеки плам да лети...
и приятелско рамо,
като фар във нощта
да надигне наздравица,
осветила мига...
© Михаил Цветански Все права защищены