Колко неврероятно красива си сега!
… Тогава той срещна Мария.
Тя го плени с красиви очи.
Миглите шумно плискаха сладостна тръпка,
очите поглъщаха вселени, звезди.
Протегнал уверено ръка,
той докосва косите, врата й.
“Колко невероятно красива си сега!” – прошепва
и галантно превзема света й.
Тогава той срещна Ирина.
Тя го плени с непокорна коса.
Всеки допир предсказваше буря
от дързост, примесена с тиха тъга.
Протегнал уверено ръка,
той докосва косите, врата й.
“Колко невероятно красива си сега!” – прошепва
и галантно превзема света й.
Тогава той срещна Виктория.
Тя го плени изцяло, внезапно.
Тяло – струна, гласът й – спокоен,
в характера й скрито бе нещо развратно.
Протегнал уверено ръка,
той докосва косите, врата й.
“Колко невероятно красива си сега!” – прошепва
и галантно превзема света й.
Тогава той срещна Йоана.
Тя го плени с блестяща усмивка.
Трапчинките обещаваха сладост,
а устните – желана почивка.
Протегнал уверено ръка,
той докосва косите, врата й.
“Колко невероятно красива си сега!” – прошепва
и галантно превзема света й.
Тогава той срещна Анелия.
Тя го плени с кокетство.
Всеки жест беше изразено желание,
всяка дума – изпитано средство.
Протегнал уверено ръка,
той докосва косите, врата й.
“Колко невероятно красива си сега!” – прошепва
и галантно превзема света й.
Той продължи да среща още момичета,
но никоя не пленяваше с нещо различно.
Те бяха Мария, Ирина, Виктория,
но с други имена. И все по-привично,
протегнал уверено ръка,
той докосва косите, врата им.
“Колко невероятно красива си сега!” – прошепва
и галантно превзема света им.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Девора Все права защищены
