Колко дни и нощи да те чакам?
Колко още да остана сам?
Колко още сълзи да изплача?
Колко още песни да ти дам?
Колко още мъка да запаля
и пожари в себе си да угася?
Колко трябва, за да те погаля?
Колко ми е нужно, за да се спася?
Необходима е едничка топла дума
и едничък поглед, тайно подарен.
Многото е винаги ненужно.
Малкото е в светлия ни ден!